"От най-дълбока древност до нас са достигали следите от продължителното обитаване - пещери и селищни могили на праисторическия човек..." - така започва новата книга "Предисторически Пловдив". Авторите й, Божидар Чапъров и Валентина Чапърова, я определят като своеобразен опит за едно историко-историографско изследване, което няма еквивалент до момента за територията на Пловдивска област.
"От най-дълбока древност до нас са достигали следите от продължителното обитаване - пещери и селищни могили на праисторическия човек..." - така започва новата книга "Предисторически Пловдив". Авторите й, Божидар Чапъров и Валентина Чапърова, я определят като своеобразен опит за едно историко-историографско изследване, което няма еквивалент до момента за територията на Пловдивска област.
0 Comments
Множество са ценните и малко известни културно-исторически обекти в България и ако не се поинтересуваме допълнително или не потърсим мнение на опитен екскурзовод, ще се учудим, разбирайки че неведнъж сме ги подминавали на броени метри. Но има и такива, които природата естествено е скрила, или пък са останали далеч от нас в забързаното ни ежедневие. Ето защо приятелите от АБЕА организираха една обиколка, която да ни разходи из скрити пътечки до непознати древни паметници.
Село Рабово и биофермата за лимец ![]() Един от най-заслужилите директори на Пловдивската библиотеката, ръководил дейността й повече от 30 години. Борис Дякович е създател на Годишниците на библиотеката и музея, едно от първите научни издания от този род в България. Роден е през 1868 г. в Болград, Бесарабия. Завършва класическа гимназия в София и Пловдив, след което изучава история и по-главно археология в Сорбоната. През 1901г. заема поста директор на Пловдивската народна библиотека. През 1910г. основава народния музей в Пловдив, който за един къс период от време заема едно от първите места сред музеите в страната. Дякович работи главно върху изследването на културата на древна Тракия. Приносът му към спелеологията е скромен и се състои в проучването и описването на тракийското светилище в пещерата Царна, при с.Новосел /днешно Гълъбово/, Пловдивско. Като цяло, намираме пример за бележит пловдивски деец, отличителен със своята честност и упорита борба срещу чуждите „проучватели” на българските старини. ![]() Дионис е тракийски бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарставото и веселието. В Рим е почитан е като Бакхус, в Тракия като Загрей, а във Фригия като Сабазии. Тракийските мегалитни паметници - шарапани ( каменни винарни), оживяха след хилядолетия, когато в тях потече гроздовия сок при възстановката на ритуала за правене на тракийско вино в землището на с. Минерални бани. Tракийският цар – жрецът Спараток, боговете Сабазий-Загрей-Дионис-Бакхус, придружени от |
Архив
January 2015
Категории |