<![CDATA[АБЕА "Борис Дякович"

<![CDATA[АБЕА "Борис Дякович" - Блог]]>Sat, 29 Jun 2024 15:16:22 +0300Weebly<![CDATA[книга-изследване за непознатия пловдив]]>Fri, 23 Jan 2015 14:18:49 GMThttps://abeaplovdiv.weebly.com/1041108310861075/4

"От най-дълбока древност до нас са достигали следите от продължителното обитаване - пещери и селищни могили на праисторическия човек..." - така започва новата книга "Предисторически Пловдив". Авторите й, Божидар Чапъров и Валентина Чапърова, я определят като своеобразен опит за едно историко-историографско изследване, което няма еквивалент до момента за територията на Пловдивска област.

След успешното разработване на "От тук започва Пловдив" - интерактивна карта на праисторическите обекти в Пловдив през 2014, екипът на сдружение "Борис Дякович" продължава проекта, като го развива в малко по-специализирана насока, а именнно документално представяне, въз основа на публикуваната информацията (не хипотетично), на проучванията във връзка с праисторическата топография на Община Пловдив, започнали през далечната 1868 г. и продължили с прекъсвания до края на 20 век. Книгата е подготвена най-напред за специалисти и после за всички, навлезли в някаква степен в анализа на историографската материя за тези периоди и за онези, които желаят да усетят духовете на дедите ни и величието на Пловдив.

Благодарение на спечелването на проект през 2014 година по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания, книжното тяло става възможно и се отпечатва в Университетско издателство „Паисий Хилендарски” - Пловдив.

Можете да се запознаете с началните страници на "Предисторически Пловдив", а ако желаете да го закупите, свържете се на тел. 0887 704 719.

]]><![CDATA[Лимец, траки и още нещо...]]>Wed, 07 May 2014 15:55:46 GMThttps://abeaplovdiv.weebly.com/1041108310861075/3Множество са ценните и малко известни културно-исторически обекти в България и ако не се поинтересуваме допълнително или не потърсим мнение на опитен екскурзовод, ще се учудим, разбирайки че неведнъж сме ги подминавали на броени метри. Но има и такива, които природата естествено е скрила, или пък са останали далеч от нас в забързаното ни ежедневие. Ето защо приятелите от АБЕА организираха една обиколка, която да ни разходи из скрити пътечки до непознати древни паметници.

Село Рабово и биофермата за лимец

Скалните ниши край с. Долно Черковище

Биоферма за лимец в с. Рабово

В хасковското село Рабово един бивш авиатор ни посреща, за да ни запознае с очарованието на една забравена древна култура - лимецът, най-старата зърнена култура. Благодарение на ентусиазма и неуморното желание на Петко Ангелов и неговата биоферма за лицец можем да видим от близко процеса на отглеждане, обработка на зърното, както и да опитаме какъв е бил вкусът на храната на траките.

Вече 3 поредни години през месец юли там се провежда единственият по рода си Фестивал на хляба.

Скалните ниши край село Долно Черковище

В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище‚ се намира един от най-големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница.

Поп Мартиновата дупка

Както предполага и самото й име, Поп Мартиновата дупка се свързва с воеводата поп Мартин, който я е използвал като своя обител и скривалище.Не много известен факт обече е, че Поп Мартиновата дупка се е появила хилядолетия преди родопският свещеник да започне да я ползва за своя килия и че това всъщност е скална гробница.

Гробницата е разположена на 3,8 метра високо в отвесна скала, отворът й е с трапецовидна форма (по подобие на тракийските скални ниши), а над него са издълбани и самите ниши, които са в два реда, по 6 на ред или общо 12. Ако към техния брой се добави и „най-голямата ниша”, а имено самата гробница, числеността им дава фаталното 13.

Поп Мартиновата дупка

Природозащитен център “Източни Родопи” в град Маджарово

Природазащитният Център разполага с интерактивна експозиция за живота на лешоядите, която е единствена по рода си на Балканския полуостров. В забавна форма са представени важни моменти от живота на лешоядите, а интерактивни игри не позволяват на малки и големи да си тръгнат с часове. Ще разберете защо лешоядите са властелините на небесния простор, каква е тяхната санитарна роля в природата, как и къде отглеждат своите малки, какво е хранителното им “меню” и влизаме ли ние в него.

Центърът предлага множество възможности за своите туристи - разходка с лодка по река Арда, прекрасни велосипедни маршрути, наблюдение на лешоядите по време на хранене и какво ли още не.

Лешояди край Маджарово

Това са само част от местата, посетени при разходката на през месец март 2014 г., а ако имате желание да се разберете кои бяха останалите и да се уверите лично в тяхната забележителност, заявете своето желание за участие в някоя от следващите ни обиколки още сега на: abea.plovdiv@gmail.com

]]><![CDATA[Кой е Борис Дякович?]]>Wed, 05 Feb 2014 14:39:29 GMThttps://abeaplovdiv.weebly.com/1041108310861075/1

Борис Дякович

Един от най-заслужилите директори на Пловдивската библиотеката, ръководил дейността й повече от 30 години. Борис Дякович е създател на Годишниците на библиотеката и музея, едно от първите научни издания от този род в България.
Роден е през 1868 г. в Болград, Бесарабия. Завършва класическа гимназия в София и Пловдив, след което изучава история и по-главно археология в Сорбоната. През 1901г. заема поста директор на Пловдивската народна библиотека. През 1910г. основава народния музей в Пловдив, който за един къс период от време заема едно от първите места сред музеите в страната.
Дякович работи главно върху изследването на културата на древна Тракия. Приносът му към спелеологията е скромен и се състои в проучването и описването на тракийското светилище в пещерата Царна, при с.Новосел /днешно Гълъбово/, Пловдивско.
Като цяло, намираме пример за бележит пловдивски деец, отличителен със своята честност и упорита борба срещу чуждите „проучватели” на българските старини.

]]><![CDATA[ ВИНОТО НА САБАЗИИ-Загрей (ВИДЕО)]]>Wed, 10 Oct 2012 14:16:03 GMThttps://abeaplovdiv.weebly.com/1041108310861075/2

Дионис е тракийски бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарставото и веселието. В Рим е почитан е като Бакхус, в Тракия като Загрей, а във Фригия като Сабазии. Тракийските мегалитни паметници - шарапани ( каменни винарни), оживяха след хилядолетия, когато в тях потече гроздовия сок при възстановката на ритуала за правене на тракийско вино в землището на с. Минерални бани.
Tракийският цар – жрецът Спараток, боговете Сабазий-Загрей-Дионис-Бакхус, придружени от

Орфей, Евмолп и тяхната свита изпълниха ритуалните действия, свързани с плодородието и благоденствието, докато посетителите имаха възможност да дегустират вино и грозде от местни производители. Събитието беше част от културно-развлекателната програма, наречена "Виното на Сабазий - Загрей", чийто организатори са археологът Божидар Чапъров, историкът Валентина Чапърова и Община Минерални бани. С неповторимата атмосфера на ритуални игри край интересни археологически паметници - шарапани, древни крепости и поменални ниши ще запомни публиката 22 септмври 2012 година.

Основни партньори са Фондация „Пловдив 2019", Културен център „Тракарт-Пловдив", Пловдивски граждански клуб и Сдружение „Екологична защита и социална адаптация на археологически паметници „Борис Дякович", Сдружение „Тракийски туристистически регион-Пловдив", Винарска изба „Загрей", Сдружение „Гранит", Винарска изба Гранит, ОП" Туризъм"- Пловдив

Видео и монтаж: Владислав Севов

]]>